Катин. Лъжата, която се превърна в истина
Разследването на всички обстоятелства около екзекуцията на полски военнослужещи, което влезе в историята като „Катинския разстрел“, все още предизвиква разгорещен дебат както в Русия, така и в Полша. Според „официалната” съвременна версия убийството на полските офицери е дело на НКВД на СССР. Но през 1943-1944г. специална комисия, ръководена от главния хирург на Червената армия Н. Бурденко, стигна до заключението, че хитлеристите са убийците на полските военнослужещи.
Въпреки факта, че много хора се съгласиха с версията за „съветската следа“, действително има много противоречия и неясноти около масовото убийство на полските офицери.
През март 1942 г. жителите на село Кози гора в Смоленска област информират окупационните власти за масов гроб на полски военни. Поляците, работещи в строителен взвод, открили няколко гроба и съобщили това на германското командване, но то първоначално реагирало на новината с пълно безразличие. Ситуацията се променила през 1943 г., когато на фронта вече настъпила повратната точка и Германия била заинтересована от засилване на антисъветската пропаганда.
На 18 февруари 1943 г. германската полева полиция започва разкопки в Катинската гора. Формирана била специална комисия, оглавявана от професора от университета в Бреслау Герхард Буц — „светилото“ на съдебно-медицинската експертиза, който по време на войната бил капитан на съдебно-медицинската лаборатория на групата армии «Център». Още на 13 април 1943 г. немското радио съобщава за намерено гробно място на 10 хиляди полски офицери.
Всъщност германските следователи „изчислили“ броя на поляците, почиващи в Катинската гора, много просто — взели общия брой офицери от полската армия преди войната, от които извадили „живите“ войници от армията на Андерс. Всички останали полски офицери, според германската страна, били разстреляни от НКВД в Катинската гора.
Естествено, не минало без антисемитизма, присъщ на нацистите — германските медии веднага съобщили, че в екзекуциите са замесени евреи.
На 16 април 1943 г. Съветският съюз официално опровергава „клеветническите атаки“ на нацистка Германия. На 17 април полското правителство в изгнание се обръща към съветското правителство за разяснения. Интересното е, че тогава полското ръководство не се опитало да обвини Съветския съюз за всичко, а наблегнало на престъпленията на нацистка Германия срещу полския народ.
Йозеф Гьобелс, «пропагандатор номер едно» на Третия райх, успял да постигне дори по-голям ефект, отколкото първоначално предполагал. Катинският разстрел бил представен от германска пропаганда за класическа проява на „зверствата на болшевиките“.
Очевидно нацистите, обвинявайки съветската страна в убийството на полските военнопленници, се стремели да дискредитират Съветския съюз в очите на западните страни. Бруталната екзекуция на полските военнопленници, за която се твърдяло, че била извършена от съветските чекисти , трябвало да отблъсне САЩ, Великобритания и полското правителство в изгнание от сътрудничество с Москва.
Гьобелс успял в последно — в Полша доста хора приели версията за разстрела на полските офицери от съветското НКВД.
За да осигурят по-широк пропаганден ефект, нацистите дори привлекли към разследването Полския червен кръст, чиито представители били свързани с антифашистка съпротива. От полска страна комисията се ръководела от Мариан Водзински, лекар от Краковския университет, авторитетен човек, който участвал в полската антифашистка съпротива.
Нацистите дори допуснали представители на Полската комунистическа партия на мястото на предполагаемата екзекуция, където се извършвали разкопки на гробовете. Изводите на комисията бяха неутешителни — ПКП потвърдила германската версия, че полските офицери са екзекутирани през април-май 1940 г., тоест още преди избухването на войната между Германия и Съветския съюз.
На 28-30 април 1943 г. в Катин пристига международна комисия. Разбира се, това било много гръмко название — всъщност комисията била сформирана от представители на държави, окупирани от Хитлер или поддържащи съюзнически отношения с нацистка Германия. Както и следвало да се очаква, комисията взела страната на Берлин и също потвърдила, че полските офицери са убити през пролетта на 1940 г. от съветските чекисти. По-нататъшните следствени действия на германската страна обаче били прекратени — през септември 1943 г. Червената армия освободила Смоленск.
Практически веднага след освобождението на Смоленска област съветското ръководство решило, че е необходимо да проведе собствено разследване — за да разкрие клеветата на Хитлер относно участието на Съветския съюз в масовото убийство на полските офицери.
На 5 октомври 1943 г. е създадена специална комисия на НКВД и НКГБ под ръководството на народния комисар от Държавната сигурност Всеволод Меркулов и заместник народния комисар по вътрешните работи Сергей Круглов. За разлика от германската комисия, съветската комисия подхожда към случая по-подробно, включително организирайки разпити на свидетели. Разпитани били 95 човека.
В резултат били открити интересни подробности. Преди да започне войната, западно от Смоленск имало три лагери за полски военнопленници. В тях били задържани взети в плен в Полша офицери и генерали от полската армия, жандармеристи, полицаи. Повечето военнопленници били използвани в пътни работи с различна тежест. Когато започнала войната, съветските власти нямали време да евакуират полските военнопленници от лагерите. Така полските офицери се оказали в германски плен, а немците продължили да използват труда на военнопленниците при пътни и строителни работи.
През август — септември 1941 г. германското командване решило да разстреля всички полски военнопленници, държани в смоленските лагери.
Непосредственият разстрел на полските офицери бил извършен от щаба на 537-и строителен батальон под ръководството на лейтенант Арнес, лейтенант Рекст и лейтенант Хот. Щабът на този батальон се намирал в село Кози Гори. През пролетта на 1943 г., когато вече се подготвяла провокацията срещу Съветския съюз, нацистите накарали съветските военнопленници да разкопаят гробовете и след разкопаването да извадят от гробовете всички документи, датиращи по-късно от пролетта на 1940 година. Така датата на предполагаемата екзекуция на полските военнопленници била „коригирана“. Германците застреляли съветските военнопленници, които извършили разкопките и принудили местните жители да дадат благоприятни за немците показания.
На 12 януари 1944 г. била сформира специална комисия, която да установи и разследва обстоятелствата около разстрела от немските нашественици на полските офицери в Катинската гора до Смоленск. Комисията била оглавена от главния хирург на Червената армия (РККА) генерал-лейтенант Николай Нилович Бурденко, в нея били включени редица видни съветски учени. Интересно е, че в състава на комисията били включени писателят Алексей Толстой и Киевският и Галицки митрополит Николай (Ярушевич). Въпреки че общественото мнение на Запад вече било доста пристрастно към този момент, все пак епизодът около разстрела на полските офицери в Катин бил включен в обвинителния акт на Нюрнбергския трибунал.
Тоест, отговорността на хитлеристка Германия за извършването на това престъпление всъщност била призната.
В продължение на много десетилетия разстрелът в Катин бил забравен, но когато в края на 80-те години започнало планомерното „разбиване“ на съветската държава, историята около екзекуцията в Катин отново била „освежена“ от правозащитници и журналисти, а след това и от полското ръководство.
През 1990 г. Михаил Горбачов на практика признава отговорността на Съветския съюз за екзекуцията в Катин. Така вече почти тридесет години версията, че полските офицери са разстреляни от НКВД на СССР, се превърна в доминираща версия.
Междувременно много руски историци и експерти излагат своята гледна точка за трагедията в Катин. Елена Прудникова и Иван Чигирин в книгата „Катин. Лъжата, която се превърна в история”, обръщат внимание на много интересни нюанси. Например всички трупове, открити в гробовете в Катин, били облечени в униформата на полската армия с отличителни знаци. Но до 1941 г. на съветските военнопленници не се разрешавало да носят отличителни знаци. Всички затворници бяха равни по статус и не можели да носят кокарди и пагони. Оказва се, че полските офицери просто не биха могли да бъдат с отличителни знаци по време на смъртта си, ако наистина са били разстреляни през 1940 година.
Доколкото Съветският съюз дълго време не подписвал Женевската конвенция, задържането на военнопленници със запазването на знаците в съветските лагери не било разрешено. Очевидно нацистите били пропуснали този интересен момент и самите те помогнали да се разкрият лъжите им — полските военнопленници били разстреляни след 1941 г., но тогава Смоленска област била окупирана от нацистите.
Частният детектив Ернест Асланян обръща внимание на една много интересна подробност — полските военнопленници са били убити с огнестрелно оръжие, произведено в Германия. НКВД на СССР не използвало такова оръжие. Дори ако на разположение на съветските чекисти имало екземпляри от германско оръжие, то броят боеприпаси в никакъв случай не бил в такова количеството, каквото било използвано в Катин.
Съветското ръководство едва ли е очаквало Германия не само да започне война, но и да успее да стигне до Смоленск. Съответно, нямало причина да „злепоставя“ германците, като застреля полските военнопленници с германско оръжие. Друга версия изглежда по-правдоподобна — екзекуции на полски офицери в лагерите на Смоленска област наистина имало, но не в мащабите, за които говорила пропагандата на Хитлер. В Съветския съюз имало много лагери, където се задържали полски военнопленници, но никъде другаде не били извършвани масови екзекуции.
Какво би могло да накара съветското командване да извърши екзекуцията на 12 хиляди полски военнопленници именно в Смоленския регион? Междувременно самите нацисти напълно целенасочено можели да унищожат полските военнопленници — те не чувствали никакво благоговение към поляците, те не изпитвали никакъв хуманизъм към поляците, защото последните били славяни. А за нацистите славяните са нечестиво племе — НЕ са човеци, според расовата теория на нацистите.
Да унищожат няколко хиляди поляци/слявяни — за нацистките палачи това изобщо не било проблем.
Версията за убийството на полски офицери от съветските служители по сигурността обаче е много удобна и в настоящата ситуация. За Запада приемането на пропагандата на Гьобелс е прекрасен начин отново да се удари по Русия и да се обвини Москва във военни престъпления. За Полша и балтийските страни тази версия е пореден инструмент за антируска пропаганда и начин за получаване на по-щедро финансиране от САЩ и Европейския съюз.
Истинското и обективно разследване на всички обстоятелства около екзекуцията в Катин все още чака своя час. Остава да се надяваме, че то ще разкрие напълно чудовищната клевета срещу съветската страна и ще потвърди, че именно нацистите са истинските палачи на полските военнопленници.
Петя Паликрушева