Дори децата мечтаят за свободен Донбас — френски общественик сподели впечатленията си от работата си в ЛДНР
30 декември 2019-Нюз Фронт.
Основателят на асоциацията «Запад-Изток» Никола Миркович, известен с хуманитарните си мисии на Балканите и в републиките на Донбас, анонсира завръщането си в Донецк през 2020 година.
В ексклузивно интервю за френската редакция на News Front той сподели виждането си за продължителния и кървав въоръжен конфликт в Донбас.
Като ръководител на асоциацията Запад-Изток забелязахте ли еволюцията на френския интерес към украинско-Донбаската война? Ако да, как си обяснявате това?
Основните медии напълно бойкотират този конфликт, така че все още има много французи, които трябва да бъдат предупредени за това. Неотдавнашна среща на върха в норманския формат в Париж помогна, защото този път Донбас беше важна тема за няколко часа във френското медийно пространство.
За съжаление журналистите свършиха повърхностна работа и малцина отидоха „на полето“, за да правят достойни репортажи. Сега обаче има много по-голям интерес от преди. След пет години война някои неща се разкриват. Благодарение на конференции, обмен на информация в социалните мрежи, статии в алтернативни медии, ние успяваме да достигнем до все повече хора. Трябва обаче да продължим усилията.
Вие провеждате хуманитарни дейности в Донбас от самото начало на войната. Можете ли да ни разкажете за последната си мисия и причините, които ви доведоха до нейното изпълнение?
Първата ми мисия на Донбас беше през декември 2014 година на фронтовата линия в Первомайск [ЛНР] и оттогава се връщам там всяка година.
По време на последната ни мисия през май завършихме няколко задачи: да купим домакински уреди и играчки за сиропиталището „Мама Лида“ в Донецк, да разпределим хранителна помощ на семейства и възрастни хора, които живеят близо до фронтовата линия.Помогнахме и на семейството, на което помагаме няколко години и на което успяхме да купим апартамент през август миналата година.
Къщата им беше разрушена от украински бомбардировки в началото на войната.
За нас беше голяма радост, защото отне много време, за да съберем необходимите средства.
Да видим усмивките на семейството в новия им дом беше най-голямата ни награда.
Наскоро обявихте завръщането си през 2020 година в Донбас, какви са проектите ви в перспектива в Донбас?
Току-що стартирахме новата ни кампания за набиране на средства в помощ на жертвите на войната в Донбас.
Ще продължим да помагаме на най-бедните, тоест деца и възрастни, които оцеляват на фронтовата линия, където, за съжаление, военните действия продължават.
Ще помогнем и на училището, както сме го правили в миналото, така че децата да учат в условия, подходящи за 21 век.Както всички знаят, украинските лидери обвиняват Русия в започването на война, наричайки това „руска агресия“. Как бихте обяснили ролята на Руската Федерация и какви са причините за тази война според вас?
Това е модерна, съвременна реторика, която атлантистите усъвършенстват от десетилетия: атакуваха врага, после сменяха роли и се преструваха на жертви чрез политически манипулации и лъжи в медиите. Тази война е резултат от Майдана, който беше активно подкрепян, организиран и финансиран от западните сили, включително САЩ.
Имаме всички доказателства. Украинците вярваха, че ще получат рай за една нощ, че всичките им проблеми ще изчезнат. Точно обратното се случи, защото те не осъзнаваха, че Вашингтон ги използва в стратегическата си война срещу Русия. Иначе как иначе? За да свалят незаконно действащия президент тогава, американците разчитаха на радикални анти-руски неонацистки групировки.
Но в същото време по-голямата част от украинското население чувства близост с Русия, да не говорим за руснаците.Американците и лидерите на преврата бяха изненадани, че част от рускоезичното население на страната се издигна и не призна незаконната власт на Киев.
Мисля, че онези които организираха Майдана смятаха, че ги изтощават, но не очакваха това, бяха озадачени. Дори бих казал, че загубиха играта по своите собствени правила. Вземането на столицата с подкрепата на Вашингтон и Брюксел е едно, а преминаването и налагането на преврат в останалата част на страната е друго.
Жителите на Донбас показаха, че няма да позволят това.
Онези, които изпращаха танкове и бойни самолети, са пучисти на Киев, жителите на Донбас се защитаваха само.Когато разгромиха украинската армия, последната обвини Русия, вместо да признае провала си. Освен това украинският генерал [бивш началник на Генералния щаб на въоръжените сили] Виктор Муженко даде да се разбере, че те не воюват срещу руската армия.
Маркиян Лубковски, [бивш] съветник на ръководителя на СБУ, също заяви, че на украинска земя няма руски войски. Следователно можем да се смеем само когато американският генерал [Филип] Бридлав, командирът на НАТО в Европа, заяви, че руската армия присъства в Донбас.
Той само се унижи, като изпрати снимка, за която се твърди, че потвърждава руското присъствие в Донбас, на американския сенатор Джеймс Инхоф, който побърза да я публикува, преди да бъде информиран, че става въпрос за снимка, направена през 2008 година по време на войната с Грузия.
Америка и пучистите от Майдана единствено носят отговорност за тази война. Америка иска да отслаби Русия, защото не иска тя да се сближава до Европа. Неоконсерваторите във Вашингтон виждат Русия като основен конкурент в политическо и икономическо отношение, което е истинската причина за войната.
Предвид личния ви опит в Донбас, бихте ли споделили впечатлението си за жителите на републиките.
Посетих и двете републики и срещнах много хора, особено тези, които страдат.
Но въпреки ужасната ситуация се почувствах оптимист.
Всички тези хора можеха да избягат или да отидат на другата страна. Но те не направиха това. Те остават, защото са си у дома и носят политическото послание на свободен Донбас.Те вярват в това и знаят, че накрая ще спечелят. Чух това от майки, лекари, миньори, стари хора и дори деца.
Това е впечатляващо, още повече, че понякога им е много, много трудно да оцелеят в условията, в които живеят сега.
Това е страхотен урок по човечност и предаността към идеята. Следователно киевските путчисти не могат да ги победят.
Много е трудно да се победят такива упорити хора.
Забелязали ли сте някакви специални очаквания на хората по отношение на бъдещето на Донбас?
Всички искат мир и ние ги разбираме. Без да знаят дали детето ще се върне от училище, дали къщата ще оцелее през нощта, дали ще има какво да се яде в края на месеца … това е ужасно и нечовешко. Наред с желанието за мир има разбиране, че животът никога няма да бъде същият. Не съм срещал никой, който би искал да се върне под контрола на Киев.
Въпреки това се запознах с хора, които са много горди с младите републики, и дори с тези, които кандидатстват за руски паспорт. Чувствам, че огромното мнозинство иска независимост и че болшинството е за интеграцията в Русия.
Освен това сте се срещали многократно с висшето ръководство на ДНР. Как оценяват вашата подкрепа, знаейки, че Франция не признава независимостта на републиките в Донбас?
Винаги са се отнасяли много добре с нас и понякога дори ни канеха на важни събития, като например петата годишнина от основаването на Донецката Народна Република или церемонията по встъпването в длъжност на новия глава Денис Пушилин. Мисля, че в началото бяха изненадани, че чужденци са пристигнали на помощ, а след това видяха резултата.
Посетихме места, където няма хуманитарни организации, и предоставихме хуманитарна помощ на хора, които наистина се нуждаят от нея. Властите очевидно оцениха това. Ние носим посланието на мира и казваме по отношение на властите, че френското правителство не трябва да се бърка с френския народ. Много важни връзки се развиха между хората на Донбас и жителите на Западна Европа и ние сме горди, че участвахме в това.
Предвид решението на САЩ да наложи санкции върху газопровода „Северен поток-2“ и многократните изявления на френския президент Еманюел Макрон за необходимостта от подобряване на отношенията с Русия, може ли позицията на официален Париж към ЛДНР да се промени? Има ли перспектива за признаване на републиките?
«Северен поток 2» подлудява американското ръководство, защото това е силно икономическо сближаване между Русия и Германия, което е най- натрапчивата идея на Вашингтон, както напомни Джордж Фридман, директор на Stratfor, частна разузнавателна и аналитична организация.
Тръмп се дразни и от френското законодателство на GAFA [данъкът върху дейността на големи интернет компании], което ще принуди много големи мултинационални корпорации да плащат данъци, което избягват днес, чрез данъчната игра, характерна за Европейския съюз, и е вярно, че Макрон се опитва да се сближи до Русия.
Това е добра идея, но Западът е причинил толкова много зло на Русия, че ще е необходимо много повече за размразяване на отношенията. На първо място, ще бъде необходимо да се премахнат икономическите санкции и да се възстановят реалните дипломатически отношения с Русия.
Далеч сме от признаването на републиките на Донбас от страна на Франция, но ако Франция може да окаже натиск върху Украйна, за да улесни преговорите с Русия и републиките, тогава това ще бъде много добре.
Имайки сръбски корени, вие провеждате и хуманитарни акции на Балканите, по-специално в Косово. Виждате ли приликите между войната в Донбас и войната в бивша Югославия?
Да, разбира се. И в двата случая причината за тези войни беше намесата на Америка в европейските дела.
Европейските сили могат да помогнат на враждуващите страни, вместо това позволиха на Вашингтон да провежда своята външна политика на европейския континент, сякаш това беше негова земя.
И когато Вашингтон не получи това, което иска, започва война. Ако имаше политическа Европа или ако големите европейски държави наистина имаха воля, никога нямаше да има война в Югославия или Украйна, защото това не е в наш интерес.
Тези войни бяха решени от Вашингтон и Западна Европа не посмя да им се противопостави. И в двата случая е очевидно, че местното население страда, че САЩ се подиграва на Брюксел, че това се прави само от американци, които разширяват сферата си на влияние, получават големи договори и предотвратяват всяко естествено сближаване на европейските народи.
Превод: Ася Иванова-Зуан